Потенций наредил да изпратят пратениците и да им дадат дарове. Това били пратеници на Калидий, владетеля на Алиена. Те дошли и донесли дарове, които техният господар изпратил на своя съсед. Донесли и приятелски поздрави.
Потенций ги приел топло. Настанил ги в своя дворец и настоял да му гостуват цял месец. През това време те били угощавани щедро. Живели в разкош и нищо не им липсвало. Всяка вечер в тяхна чест се организирали тържества с многобройни певци, музиканти и танцьорки. На пищните пиршества били канени някои от най-важните придворни на царя.
Провел с пратениците делови разговори. Те му разказали за своя господар, колко могъщ владетел е той и какво богато и силно царство оглавява. И за цялата грижа и обич, с която Всевишният го е дарил и не спира да го дарява.
Поднесли му поздравите на своя господар. Казали му, че Калидий много го уважава и го обича като роден брат. И непрекъснато моли Бога да го дарява с благодат.
Потенций отговорил, че той изпитва същите чувства към своя колега и също се моли за неговото благоденствие.
– Велики господарю – казал водачът на пратеничеството, – нашият господар желае между него и теб да се установят приятелски отношения завинаги.
– И моето желание е същото. До ден днешен двамата не сме имали никакви спорове и противоречия и се надявам, че това няма да се промени.
– Така е. Но Калидий желае приятелството ви да стане още по-близко. Да бъдете съюзници и взаимно да си помагате за добруването на вашите царства и за вашето възвеличаване.
Потенций се замислил. Той добре знаел, че царството на Калидий е старо, славно и богато. Но знаел и това, че сега има много грижи и проблеми. От доста време владенията на Алиена били подложени на грабителски набези от източните племена, с които Калидий не можел да се справи. Освен това владетелят на Барбария имал към Алиена териториални претенции и се готвел да започне война. И не стига това, но наскоро един управител на провинция се откъснал от властта на Калидий. Отказал да плаща данъци и се обявил за независим владетел на областта, която дотогава управлявал от негово име.
И ето, че сега Калидий се опитва да го привлече като съюзник. Ясно защо. Всеки би искал да има такъв силен съюзник като Потенций.
Никой друг владетел нямал такава силна войска и толкова многобройни поданици. Десет години вече, откакто дошъл на власт, Потенций не спрял да укрепва и да разширява държавата си. И вече бил най-силният владетел. Всички се страхували от мощта му и всеки искал да го привлече на своя страна.
Ако сега приемел предложението на Калидий, не след дълго щели да дойдат нови пратеници, които да му предложат военен съюз. Потенций решил, че трябва да обмисли нещата добре, да ги огледа отвсякъде. Казал на пратениците:
– Радостен съм да чуя всичко това от вашата уста и съм много поласкан. Нека сега насочим вниманието си към трапезата и отдадем дължимото на вкусните гозби и отбраните вина. Да чуем хубавите песни и да видим танците на тези прекрасни девици. Нека се насладим на цялата тази благодат, с която Всевишният ни е сподобил. И да прославим името му.
Способен владетел бил Потенций. Освен храбър войн и умел пълководец той бил много изкусен в мъдростта. И показвал мъдрост в различни направления.
Когато той поел властта в Патриция, държавата била слаба. Била изтощена от вътрешни противоречия.
Някога неговият дядо приел новата религия. Повярвал в единия Бог. Някои го последвали, но и мнозина запазили старата си вяра. Вярвали в много богове, служели им и правели жертвоприношения. В живота постъпвали според повелите на старата си вяра. На тази основа възникнало напрежение.
Имало много опити на местни владетели и управители за установяване на автономия.
Във всяка система действат едновременно два вида сили. Едните, центробежните, водят към разпад и хаос. Другите, центростремителните – към сплотяване на системата, установяване и поддържане на ред и хармония в нея.
Когато надделеят центробежните сили, системата се разпада. Колко империи са рухнали. Колко звезди са угаснали.
Сред народа имало много легенди, предания и песни за миналите времена. Тези легенди често си противоречали една на друга. Някои дори фантастични и невероятни. Но всички те разказвали за историята на едно велико царство.
Някога, много отдавна, всичките земи – и неговите, и тези на Алиена, и тези на Барбария, и много други, били обединени в пределите на това царство. И били управлявани от велик цар. Цар на царете. Всички други народи и племена, които не били поданици на великия цар, му плащали данък.
Народът живеел в мир и спокойствие и благославял своя мъдър и всесилен цар.
Но после нещата се променили. Колело е животът. В системата на великото царство надделели центробежните сили и то се разпаднало. И на негово място се появили множество малки държави, които враждували помежду си и също били готови да се разпаднат.
Потенций мечтаел отново да обедини всичките тези разпокъсани и западащи държавици под своя власт. И наистина, немалко сторил през тези десет години, откакто седнал на трона в Капитония, столицата на Патриция.
Потушил с твърда ръка опитите за отделяне и самовластие на управителите на области. Всички те положили пред него клетва за вярност. Тези, които не желаели да го сторят, били снети от власт, арестувани, съдени и предадени на палача. На техните места Потенций назначил свои верни хора.
Имало мнозина управители и чиновници, които били обладани от прекомерна алчност. Те изпълнявали службата си користно и във всичките си действия се стремели към лична облага. Потенций разпоредил да се направят проверки и тези, за които били установени злоупотреби, също били уволнени и съдени. Богатствата им, натрупани по нечестен начин, били отнети в полза на държавата. Това помогнало да бъде стабилизирана хазната.
Започнал строеж на пътища, чешми и водопроводи, на обществени сгради.
Все още малцина били тези, които вярвали в единия Бог. Повечето от хората продължавали да вярват в какви ли не богове и полубогове. Дори в демони и зли духове, на които служели. Нямало обща вяра, нямало общи ценности. А това много пречело обществото да бъде обединено.
Потенций разбирал това и като един решителен владетел въвел със закон новата вяра като официална религия в държавата си. Това предизвикало съпротива, но в крайна сметка царят постепенно се наложил. Все повече поданици се включвали в общността на правоверните.
Като укрепил властта си и наложил ред в цялата държава, той насочил погледа си към външната политика. Сключил с някои от своите съседи изгодни приятелски договори. С други воювал. Победил ги и присъединил към своето царство много области, а и цели княжества. Имало и такива владетели, които доброволно и дори по своя инициатива се поставили под неговата власт и станали негови васали.
Ето, владетелят на Алиена познавал силата му и търсел неговото сътрудничество. Но Потенций искал да види Калидий не точно като свой приятел. Предпочитал да го види като свой васал или дори поданик. Също и владетеля на Барбария.
Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. А мечтите на великия цар Потенций били наистина големи.
Той ревностно събирал всякакви легенди и предания за онова велико царство и за великите царе, които някога владеели голяма част от света. Но тези легенди били непълни. Някои от тях отричали други. Истината имала много лица.
Потенций много искал да научи истината, да разбере, как всъщност е било. И да го разкаже на всички. Искал хората, неговите поданици, да узнаят, че са наследници на славни традиции. И самият той да се почувства и да бъде приет от всички като приемник и продължител на делото на онези славни царе.
Свикал голям съвет. Не поканил на съвета своите изтъкнати пълководци, както правел обикновено. Поканил най-известните мъдреци, за които знаел: учени, съдии, религиозни водачи. Те се събрали в двореца и той им казал каква е волята му:
– Добре дошли, мъдри и достойни мъже. Ще ви кажа какво занимава ума ми от дълго време. Много мислих и реших, че това е важно както за мен, така и за цялото царство. Но искам и вие да го чуете и да го обмислите. Може би греша. Ако греша, поправете ме.
– Слушаме те, господарю, Бог да прослави името ти – казал най-възрастният участник в съвета.
– Винаги съм се интересувал от това, което някога е било – казал царят. – Защото зная, че този, който не познава миналото, не може да гради бъдещето. Миналото ни дава поука и мъдрост.
– Така е, господарю. Едва ли някой от нас ще оспори това.
– Много истории и легенди събрах за миналото на нашия род. Истории за славни царе и храбри герои, за битки и победи, за подвизи и чест. Но всички те са разпилени и противоречиви и не могат да изградят верния образ. Не могат да послужат за поука така, както бих желал.
– Прав си, господарю. Аз също съм чел много такива предания и съм съгласен с теб.
Другите мъдреци също се съгласили с това.
– Волята ми е – продължил Потенций – да бъде направена една пълна история, която правдиво да описва всичко. Да няма в нея нищо лъжливо и противоречиво. И тази история да се чете и изучава от всички, които могат да четат. А на тези, които не могат, да бъде разказвана от другите. Така хората ще научат историята на своя народ и ще изпитат чувство на гордост, която ще ги сплоти още повече под моя скиптър. Кажете ми честно и по съвест, какво мислите за това.
Мъдреците обмислили думите на царя и един след друг се изказали. Всички те одобрили идеята и намерили, че е много полезна. Запитали го какво по-точно трябва да представлява историята, каква форма да има, какво да съдържа и какъв да бъде обемът ѝ.
Потенций отговорил, че желанието му е историята да бъде обемна – най-малко десет големи пергаментови свитъка.
Да описва славните дела на древните царе и герои, тяхната доброта и справедливост, славата и богатството на техните градове, силата и храбростта на воините. Всичките текстове да предизвикват гордост. И цялата история да бъде изградена като поредица от поеми, написани в красиви стихове.
Някой от мъдреците отбелязал, че това е много голям и тежък труд. Кой ли ще може да го свърши.
– Да, така е – отговорил царят. – Но целта е висока и оправдава средствата. Ето, аз имам записани доста поеми. Ще ги дам на този, който се заеме с това дело. Наистина, те са недостатъчни. Но зная, че сред народа се разказват и много други легенди. Те трябва да се съберат, да се изучат, да се отсее в тях истината от неистината. И да се претворят в една голяма и правдива творба.
– Но господарю, това е огромен труд – казал онзи мъдрец. – Това е труд за много години. Аз не зная кой би се справил. Пък и да се намери такъв, цената би била много висока.
– Зная това – отговорил царят. – Колкото време е необходимо, толкова ще продължи. Не настоявам да стане бързо, а да стане хубаво. А цената аз ще я платя, колкото и да е висока. Никоя цена не е прекалена за това, което ще помогне за добруването на моя народ и ще даде мъдра поука за много поколения напред.
– Прав си, мъдри господарю, Бог да въздигне славата ти!
– От вас искам да намерите най-добрия поет, който би се справил със задачата.
Замислили се мъдреците. Един от тях казал:
– В твоя дворец живеят трима придворни поети. Те са прославени летописци. Възложи задачата на тях.
– Не – отвърнал царят. – Те няма да се справят. Стари са за тази работа. Много са вече годините, които са изживели на тази земя. Близко е времето, когато ще я напуснат и ще се представят пред Бога. Те бяха придворни поети на моя баща, вечна му памет. Прославяха делата му и съчиняваха красиви песни и поеми, с които радваха неговата душа и услаждаха дните му. Но вече не могат. Аз ги обичам и тача за техния дълъг труд. Почитам белите им власи. Те ще живеят в моя дворец и нищо няма да им липсва. Ще изживеят в мир старините си. Но за това дело трябва друг човек. Млад, с бистър ум и с дълги години пред себе си. Такъв, който да се отдаде изцяло на работата. Потърсете, намерете такъв. Аз ще му заплатя щедро. Но вие не бързайте. Изпитайте внимателно всеки, който би се наел, посъветвайте се помежду си и изберете един.
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.