Приказки за крале, принцеси и ягодки
Чети в библиотеката- Издател: Лексикон
- Жанрове: Литература за деца и юноши , Съвременна проза
- Художник: Любомир Славков
- Страници: 146
Увлекателни и вдъхновяващи, тези приказки разказват за нещата от живота - с ведър поглед, с любопитство и пристрастие към светлата му страна. Като всички приказки те носят своите послания. А ако тези послания бъдат обобщени би излязло горед-долу следното: Деца и вече недотам деца, следвайте поривите на доброто и истината у себе си, защото от тези двама вълшебни помощници по-добри в пътя към щастието няма! - Елка Димитрова
Кой разказва историите или няколко думи за автора:
Павел Матеев е роден на 26 ноември 1976 г. в Търговище. Завършва българска филология в ШУ "Епископ Константин Преславски" през 2000 г. От 2011 г. живее със съпругата и двете си дъшери в Лондон. Има издадени две стихосбирки: "Облачна душа" и "Отново те сънувах".
Виж повече...
Най-купувани
Препоръчано
Най-обсъждани
Четирите
кралици,
или
приказка за сезоните
И |
мало едно време един старец, който много обичал да пътува по света. Постоянно бил на път и ходел из различни земи – долини, поля, планини, гори, градове и села. Никой не знаел на колко години бил този старец, нито как се казвал. За мнозина той бил просяк, а за други – божествен пратеник. Аз също не мога да кажа със сигурност кой всъщност бил той, но мога да потвърдя, че съм го виждал. Когато го срещнах, разбрах че той е много мъдър човек, който сигурно е видял всичко на този свят. Той ми разказа една чудна история. Ще опитам да я предам и на вас – точно както я чух, мили приятели.
Един хубав ден... Не! По-скоро – в един необикновен ден старецът се разхождал в най-гъстата гора, която можете да си представите. Толкова гъста и труднопроходима, че по-скоро приличала на пещера. А защо денят бил необикновен? Защото утрото започнало с лек дъждец, цъфтели цветя, птички пеели, всичко било зелено. По обяд слънцето напекло, станало горещо. След това листата от дърветата започнали да падат, облаци скрили слънцето, завалял дъжд, а на вечерта дъждът преминал в сняг, който бързо натрупал. Сега разбирате ли защо този ден бил толкова необичаен? Та старецът решил да влезе в тази гъста гора, за да намери подслон. Намерил хралупа в едно голямо дърво в средата на гората, близо до една поляна и се скрил на сухо. Снегът не спирал да вали. Старецът се сгушил в хралупата и заспал.
Не е ясно колко време спал старецът, но когато се събудил, навън вече се развиделявало. Той бил събуден от женски гласове. Разтъркал очи, излязъл от хралупата и се огледал.
Наблизо, на малката полянка, видял четири жени, които спорели помежду си. А как спорели само! Крещели и си дърпали косите. Ръкомахали с ръце и не спирали да викат една на друга. Старецът решил да се върне по пътя, по който бил дошъл, но жените го забелязали. Извикали го да дойде при тях. Старецът се поколебал, помислил, пък после решил да отиде и да види защо го викат. Едната му казала:
– Ела, старче! Приближи се. Искаме да поговорим с теб и да те помолим да разрешиш нашия спор!
– Добра среща, уважаеми! Как бих могъл да ви помогна? Аз съм обикновен човек? – отговорил старецът.
– Ние сме кралици. Сигурно няма да повярваш, защото стоим тук и се караме. Но моля те, опитай да ни разбереш! – отговорила втората от жените. – Ето и нашия спор. Ние владеем четири кралства. Но искаме да изберем най-достойната, която да е пълновластен господар на света. Молим те да избереш една от нас. Така ще ни помогнеш да разрешим нашия спор.
– Вие сте кралици? – не повярвал старецът. – И искате аз да реша, коя от вас да властва?
– Правилно си разбрал! – отвърнала третата жена. – За да вземеш своето решение, всяка от нас ще те заведе в своето кралство. Ти ще разгледаш и четирите кралства. След това ще избереш една от нас за господар на останалите.
– Защо аз? – казал старецът. – Кой съм аз да определям кой да бъде господар и кой не?
– Защото така решихме ние! Не можеш да ни откажеш, а и ми изглеждаш мъдър човек, който е виждал много неща по света – рекла четвъртата.
– Добре! – съгласил се старецът, защото разбрал, че нямало да го оставят на мира, ако не приеме.
Едва произнесъл това и първата от жените го хванала за ръка. Завъртели се няколко пъти и като лек ветрец се пренесли на друго място.
– Аз съм кралица Пролет и това е моето кралство! – казала жената, която го довела тук.
Старецът я погледнал. Тя била с дълги руси коси, в които имало цветя. Очите є били тъмносини. Била облечена в дълга до земята зелена рокля. Кралица Пролет била изключително красива. Двамата полетели над нейното кралство. Цялото било зелено и цветно. Поляните били изпъстрени с разноцветни цветя. В долините реките танцували буен танц. Всички дървета били оцветени в различни нюанси на зеленото. Птици летели и чуруликали най-хубавата песен, която старецът бил чувал. С живот било изпълнено цялото кралство.
Отново се завъртели във вихрушка и се озовали отново в гъстата гора. Втората кралица, без да продума, хванала стареца за ръката и отново полетели.
– Аз съм кралица Лято и това е моето кралство! – рекла тя.
Кралицата била с черни коси, в които имало красиви морски раковини. Очите є били особено зелени. Била облечена в дълга до земята жълта рокля. Кралица Лято била невероятно красива. Старецът се озовал в чудно кралство. Слънцето греело и сякаш им се усмихвало. Топлият вятър галел лицата им. Кралството било обградено от синьо море, в което плували необикновени риби. Коне препускали по златистия пясък. Горите били пълни с елени и сърни, които безгрижно се разхождали. Зайци и мишки се замервали с големи зрели ягоди.
Вихрушката ги връхлетяла отново и се върнали в гората. Третата кралица също хванала стареца за ръката и двамата полетели към нейното кралство.
– Аз съм кралица Есен и това е моето кралство!
Кралицата била с дълги кестеняви коси, в които имало пъстроцветни листа. Очите є били лешниковокафяви. Била облечена в дълга до земята червена рокля. Кралица Есен била необикновено красива. Прохладният ветрец ги обгърнал. В небето имало пухкави облаци, които се надпреварвали да засенчат слънцето. В кралството можело да се видят всички възможни цветове. Дърветата били отрупани с плодове. Лозите били натежали от големи гроздове. Катерички неуморно събирали жълъди, а мечките се боричкали в реките.
Вихрушката отново ги връхлетяла. Четвъртата кралица хванала ръката на стареца и двамата полетели.
– Аз съм кралица Зима и това е моето кралство! – продумала четвъртата жена.
Кралицата била с дълги бели коси, в които блестели снежинки. Очите є били нежновиолетови. Била облечена с дълга до земята синя рокля. Кралица Зима била поразително красива. Обиколили кралството. Цялото било ослепително бяло. Слънцето светело, но не топлело. Снегът се сипел тихо и натрупвал. Виждали се и животни, които оставяли следи в снега. Лед покривал езерата. Било тихо и спокойно.
За последен път ги връхлетяла вихрушката и старецът се върнал отново в гората. Слънцето почти се подавало над планината. Четирите кралици се обърнали към стареца.
– Е, добри човече, успя ли да разгледаш нашите кралства? – рекли в един глас те.
– Успях да го сторя, доколкото мога за това време! – отвърнал старецът.
– Коя от нас е най-достойна да бъде кралица на света? – попитала кралица Зима.
– След като видях вашите владения, е много трудно да избера една от вас. И четирите сте достойни. Вашите кралства са прекрасни и бих живял във всяко едно от тях. Бих се излежавал в зелената трева, слушайки песента на птиците. Бих плувал в морето, радвайки се на слънцето. Бих хапвал от вкусните ягоди, пиейки вино. Бих се любувал на снега, удивлявайки се на красивата природа. Не мога да избера една от вас. Бих искал през цялата година да се наслаждавам на богатствата на всяко едно кралство. Не можете ли да поделите времето?
Четирите кралици се замислили – шушукали , мислили, пак шушукали и накрая в един глас отсъдили:
– Наистина си мъдър, човече! Как не сме се сетили по-рано! Съгласни сме да си поделим годината. Първо ще управлява кралица Пролет, след нея Лято, Есен и накрая Зима. Благодарим ти!
След което четирите кралици изчезнали като вихрушки от погледа на стареца. Той продължил по пътя си, докато не срещна мен и не ми разказа тази невероятна история.
Аз съм склонен да му вярвам, защото наистина и до ден днешен се радваме на богатствата и на четирите кралства. Всяка година се сменят Пролет, Лято, Есен и Зима и винаги ще бъде така. Сега ние ги наричаме сезони, а преди са били кралици. Няма никакво значение, нали? Аз също не бих могъл да направя избор. А вие коя кралица бихте избрали, ако можете?
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.