Корупция
Чети в библиотеката- Издател: Лексикон
- Жанрове: Съвременна проза , Романи и повести
- Страници: 607
Романьт на Александър Томов "Корупция" е класическо произведение в българската литература. В него се прави анализ на комунистическата система, като се чуват и неформалните гласове от епохата. Той се родее с най-доброто от съвременната европейска литература.
Американското сп. World literature today
Първи том излиза през преломната 1989 г. в 180 ООО тираж, който буквално е разграбен от читателите.
Топ следователят Марков попада на супер далавера, в която са забъркани много висши политици. в процеса на разследването той разкрива перфектен механизъм за корупция в социалистическото общество. Преимуществото на трилогията е, че авторът проследява психологическите причини, които тласкат героите към престъпление, колкото повече навлиза в тези лабиринти, толкова повече топ следователят осъзнава, че явлението е повсеместно и много трудно ще изправи "героите" пред съда. краят на Марков е трагичен, защото той открива, че настъпилите нови времена след 1989 г., дават още по-голям простор на героите да се развихрят, а самата корупция започва да застрашава директно съществуването на държавата.
Най-купувани
Препоръчано
Най-обсъждани
Тази история започна на пръв поглед банално, дори определено съвсем банално, за следовател като полковник Марков - човек зрял и опитен, гонещ вече петдесетте, с десетина крупни и заплетени следствия зад гърба си, създали му реномето на един от най-интелигентните и проницателни следователи в управлението. В петък, около десет часа, му докладваха, че в къмпинга на девети километър, по-точно в малкия нощен бар към фришопа, е починал внезапно от инфаркт управителят на бара Малинов, сравнително млад човек, заподозрян отдавна, че разиграва с единия от подчинените си големи суми на покер, в някои случаи до две хиляди лева на вечер. Въз основа на оперативната разработка, между впрочем, полковникът имаше и редица други данни за извършени престъпления в това същото барче и тия данни бяха нееднократно обсъждани, но по една или друга причина все още му се струваха недостатъчни, за да се пристъпи към реализация на обстановката, тоест да се образува предварително следствие. А и самият полковник не бързаше, защото искаше да разплете машинациите на управителя по-надълбоко и докрай, тъй като в тях явно бяха замесени доста хора. Напоследък това място се бе превърнало в сборище на какви ли не - на съмнителни експедитори и закупчици, на бояджии и строители на частно, на бивши футболисти и прекъснали студенти, които най-често играеха комар със зарчета и на клечки, на добре замаскирани сутеньори и момиченца с крайно леко поведение, проституиращи с приходящи чужденци, на хора, готови на всичко само и само да не работят в завод, на заплата, по честния начин, тъй като го смятаха за кретенизъм, или пък да работят, но по втория начин, за четворна и петорна надница, на принципа на мошеничеството или най-наглото изнудване, какъвто бе случаят с навъртащите се пак в това барче хамали, слагащи в джобчето си примерно за качването на една печка до осмия етаж осемдесет левчета, или така наречените посредници, в състояние да намерят на някои припрян гражданин каквото им поиска - холна гарнитура, теракотени плочки, чугунена вана, бойлер, цветен телевизор и всичко дефицитно срещу съответното възнаграждение. С две думи, барчето бе повече от съмнително бардак, от който можеха да тръгнат и да се разплетат много неща в най-различни посоки. Да опрат до немарливи счетоводства и още по-немарливи инстанции, до най-елементарни фалшификатори на документи и до ловки слаломисти между буквите и алинеите на законите, до хрантутници и използвачи, както и до наивници и нищо неподозиращи за дейността на любимите им деца родители. Това бе едно невероятно кълбо, истински рай за така наречения от обитателите му „втори социализъм”, някои го наричаха още по-цинично - „другия социализъм”. Изчакването в такива случаи бе задължително според полковника и той бе наредил изрично на оперативните работници да внимават. Трябваше на всяка цена да се приспи вниманието на цялата тая пасмина, да й се даде възможност да се усети вездесъща и неподвластна на нищо и никого. Такива хора винаги се опияняваха и самозабравяха, диктуваше го начинът им на живот и лесно спечелените пари. Тогава ставаха самонадеяни и непредпазливи и най-лесно се издаваха. Полковникът разчиташе тъкмо на това, на тая тяхна парвенющина и самохвалство, но ето че управителят на барчето Малинов внезапно бе починал и сега се налагаше следствието да се образува незабавно, докато ситуацията е все още топла...
- Отърва затвора това момче - помисли си с неприязън за него полковникът, изчаквайки спокойно разрешението на прокурора. После разпореди на оперативната група кои точно да бъдат задържани и се зае с разни други книжа, които се мотаеха от два дни по бюрото му и от които полковникът изпитваше, меко казано, алергия. Но нямаше как, изчете ги съвестно, подписа някои, сложи на други резолюция - да се проверят още веднъж фактите, в това отношение бе абсолютен педант, - направи си двойна доза кафе, голямата работа тепърва щеше да започне, изпи го на малки глътки с цели три цигари, които изпуши с неизразимо удоволствие и вътрешен страх, тъй като напоследък и на него сърцето му нещо се обаждаше. И тъкмо тогава в кабинета влезе един от оперативните работници, видимо от нещо смутен - полковникът го установи безпогрешно по начина, по който онзи докладва.
- Невероятно шефе - каза му без никакви предисловия той. - при обиска в дома на покойния вече Малинов намерихме един милион лева...
- Колко?! - не повярва на ушите си полковникът.
- Милион, шефе - повтори му зашеметеният лейтенант.
- Къде ги намерихте? - запита безсмислено полковникът, все още не можейки да асимилира чудовищната сума.
- В кашон от „Кент“ - отвърна му лейтенантът.
- Сигурно ли е? - запита го още по-безсмислено полковникът.
- Досега ги броихме със Станчев - отвърна му лейтенантът и чак сега полковникът като че ли взе да идва на себе си.
- Веднага ми донесете протоколите от първите разпити - нареди той на лейтенанта, а когато онзи излезе, седна омаломощен на стола и несъзнателно разкопча второто копче от ризата си. „Това е изключено - помисли си в първия момент полковникът, - напълно изключено е такава невероятна сума да бъде намерена в дома на починалия внезапно управител. Изключено по всички линии” - помисли си отново полковникът. Управителят бе дребна риба, в това той бе повече от сигурен, но и да бе една от най-едрите риби, суперакула да бе дори в бранша, пак бе напълно изключено. Сумата, до която би могъл да се докопа такъв човек като него с цената на всички мошеничества, взети заедно, можеше да бъде максимум трийсет хиляди лева. Това бе проверено хилядократно от криминалната практика. Добре, да речем, че той беше гений или самият бог Меркурий, в такъв случай можеше да стигне до шейсет хиляди, нека да са седемдесет, но милион... Това мозъкът на полковника не можеше да го побере. С такива суми оперираха индустриални предприятия, но един управител на нощен бар, и то на девети километър - абсурд. При това управителят, както вече стана ясно, бе взет отдавна под наблюдение и гope-долу се знаеше откъде точно си „пълнеше гушката… казано на негов език. В самия бар той разчиташе на задължителната комисионна от трийсет лева всяка вечер ог неговия подчинен - сервитьора, плюс по двайсет лева от барманката Гичка, която бе негова любовница, тоест по петдесет лева дневно, което бе нищо направо спрямо намерената у него сума. Малинов бе управител от две години, а това правеше общо около тридесет и една хиляди лева. Но той караше мерцедес, купен на старо тъкмо от тия пари, това бе установено съвсем точно от хората на полковник Марков, и освен това играеше покер, като често губеше. Вярно, че понякога печелеше и от препродажбата на леки коли, примерно на някоя и друга лада, беше в комбина с един свой съученик и това бе доказано. Съученикът купуваше колите, пребоядисваше ги, постягаше ги оттук-оттам, по професия бе автомонтьор, а Малинов намираше клиенти, как точно, все още не се знаеше, но кандидати за покупка на лада дал Господ, при тоя ограничен внос на „Мототехника“. Ладите вървяха обикновено между десет и петнайсет хиляди. Малинов и съученикът му деляха примерно от две до пет хиляди, тоест отново нищо спрямо намерената сума. Понякога Малинов боравеше и с валута, препродаваше дефицитни части за западни коли, да речем, за опел или рено - само срещу „зелени“, а в най-лошия случай и за западногермански марки. По предварителни данни разполагаше с около две хиляди долара, тоест около десет хиляди лева, пресметнати по черния курс. Всичките тия сметки Марков ги направи по навик, професионално, за да докаже по-скоро на себе си, че наистина бе невъзможно управителят Малинов да притежава намерената сума.
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.