Апокалипсисът не е непременно огън и жупел, конници, тръбящи ангели, глобален срив. Понякога краят на света е нещо много лично и всекидневно. Идва в оня час на ранното есенно свечеряване, в онази минута, когато светлината вече си е отишла, а мракът още не е дошъл. В тази дълга минута се случват историите тук. Минутата преди. Истории за това как минаха 90-те и как влязохме в новото хилядолетие с по един микроапокалипсис в аванс. Истории, сенки и гласове, които се навързват, допират, понякога през отделна фраза, за да дадат силуета на едно тяло, ранимо, неразказано, направено от самота и неосъщественост. "Разказване и разкайване са много близки думи, сигурно има защо. Аз вярвам в разказването. То придава допълнително смисъл на това, което си преживял. Ако един човек не си разказва историите, не може да усети какво е преживял. Мисля, че и за това хората обичат да четат хороскопи за себе си. Има и такива, на които им липсва смисъл, затова обичат да мислят, че съдбата има сценарий за тях и са вписани някъде. А какво става, ако никъде не пише за нас, ако ни няма в големия замисъл?" D.J. (Една пиеса light с ниско съдържание на олово и никотин) Точно през ХVІІ век, великата епоха на лулата, което ще рече на постоянството, стабилността и здравото семейство - защо какво друго е лулата, ако не една уютна и порядъчна домашна камина в миниатюр - та точно в това време се ражда... Дон Жуан. Пушач на цигари в един свят на лули. Ако приемем, че Дон Жуан, този Zorro на жените, е едно от имената на страстта, какво се случва днес, четири века по-късно. Как се чувства съвременният D.J (Don Juan) - като прушач сред отказали пушенето, като любовник сред отказали любовта... Дон Жуан е култово парче в попкултурата на ХVІІ, ХVІІІ и ХХ век, а скречът е възможен тъкмо върху популярни винили. Как цялата история на света може да бъде написана с малко дим... Пиесата D.J. спечели Годишната награда “Икар” за най-добър български драматургичен текст през 2004 г. Преведена е на руски, френски, немски и английски. Поставяна е в България, Австрия и Франция. "Дон Жуан не е стряскащият и невероятен герой за своите класицистични съвременници, а банален и старомоден за съвременното общество. Вместо изкусното съблазняване и дима от цигарите, той се сблъсква с вулгарното и грубо предлагане на любовта по розов телефон, а пиесата и актьорите преиначават неговите думи." Виж повече...