Брутално
- Издател: Лексикон (стар)
- Жанрове: Съвременна проза , Романи и повести , Криминални
- Страници: 121
"Брутално" е съвременна приказка за тримата братя и... криворазбраната цивилизация. Тримата герои са подложени на постоянно изпитание, да оцеляват и същевременно да не позволят на нищо да ги отчужди един от друг. Колкото и покварени и отрицателни да са Сашо и двамата му приятели, те печелят симпатиите на читателите и много често дори искреното им съчувствие.
Романът е динамичен екшън, изпълнен с много неочаквани сюжетни обрати, който балансира умело с интереса на читателя и не го оставя до края нито за миг да си поеме дъх.
Брутално
Александър Томов
ПРОЛОГ
Тая история започна с един кошмарен показен разстрел в центъра на столицата.
Бе ранно утро. Трима млади хора, облечени по последната мода, вървяха към един убийствено черен джип, паркиран пред луксозно остъклена сграда в баровския квартал „Бояна“. Скоро се събраха пред джипа, явно бяха приятели и се познаваха много от отдавна.
– Тръгваме ли? – запита единият останалите двама.
– Да.
– Къде точно беше срещата? – запита пак първият.
– При Плъха – отвърнаха му.
– Ясно – кимна онзи. – Кой кара?
– Аз – кимна единият от другите двама.
– Нищо против.
Тримата се настаниха в джипа. Той дръпна. Веднага запиукаха джиесемите им.
– Да, добре, дръж ме в течение.
– Бе, я да го духа...
– Отлагаме срещата за утре...
И тримата бяха максимално кратки в разговорите. Скоро джипът кривна от булеварда, навлезе в тясна уличка. Паркира пред едно от софийските заведения. Съдържателят вече ги чакаше.
– Как си, Плъх? – запитаха го.
– Всичко е точно – отвърна Плъха.
– Къде ни е масата?
– В дъното.
– По едно малко – поръча пак първият.
– Саше, рано е – каза един от другите двама.
– Нищо, знаете, че срещата е много важна – да си оправиме кръвното.
– Добре...
Настаниха се на масата. Бяха млади, самоуверени, нахакани до неистовост.
– Къде нощува снощи джипът? – запита Сашето другите двама.
– При Бизона.
– Сигурен ли си?
– От там го взех тая сутрин.
– Нещо друго?
– Не, спокойно е.
В това време джиесемът на Сашето пак звънна. Той погледна екранчето на апарата, присви очи, изписаният на него номер не му говореше нищо.
– Кой е? – надникна към екранчето единият от приятелите му.
В тоя момент Сашето с крайчеца на окото си хвана човека, който се появи в рамката на заведението, ръката му, която вече вадеше автомата.
– Долу! – изкрещя, хвърляйки се светкавично на пода. Другите също се опитаха да го направят, ала бе късно. Автоматът отсреща яростно затрещя. Двамата приятели на Сашето се строполиха, оплискани в кръв. Сашето отдолу откри огън със собствения си пистолет. Всичко стана за секунди. Автоматчикът отсреща бе вече изчезнал. Приятелите на Сашето се давеха в кръвта си.
– Пепи! – изкрещя Сашето към единия си приятел, повдигайки го от пода. – Пеп-и-и... Ицо – хвърли се към другия.
– Умирам, копеле – промълви въпросният Ицо. – Това е работа на Черния...
Сашето се хвана за главата.
– А-а-а-а – изкрещя отново с все сила. – А-а-а ...
И този негов неистов крясък сякаш го върна назад в годините, в ония дни, когато започна всичко...
Мнения на читатели
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.