ПЪРВА ЧАСТ

Ива се закова пред Националния дворец на културата, обхваната от смъртен ужас. Стоеше сякаш върху релси и онова, което си бе наумила, връхлиташе към нея като бърз влак.

Коя нормална жена разкрива на приятелката си, че е любовница на нейния съпруг?

Сърцето й подскочи лудо, спря в гърлото, задуши я. В главата й натрапчиво се прокрадваше съмнение в собствената й съпротива срещу ширещото се напоследък мнение:

Почтеността е другото лице на глупостта.

Никой не я насилваше да признава връзката си с Паскал. Повече от година двамата бяха любовници, отделно течеше приятелството й с Божана, всичко можеше да продължи безпроблемно, ако не я беше обсебила идеята да сложи ред в отношенията между тримата.

Ще отложи срещата.

Божана беше широка душа, дори да пътува вече насам, едва ли би се разсърдила заради късното предупреждение. Най-многото да изпусне дим от вечната цигара в устата си и нехайно да каже:

Има и други приятни неща в живота.

Ала вместо да позвъни на Божана, пое решително към приземието на двореца, където се намираше барът на Ружа.

Този кошмар трябва да приключи веднъж завинаги.

Триъгълникът беше най-неприемливата форма на съществуване. Все по-трудно й се удаваше да спазва строгите правила на нелегалната любов. Още по-мъчително се справяше с гузната си съвест. По облекчението, което изпита, когато Божана прие поканата й за разговор, осъзна непосилната тежест на угризенията си.

Ако не тя, друг нямаше да разруши проклетия триъгълник.

Изключено бе Паскал да се заеме. Макар че изцяло се беше отдръпнал от Божана, а на нея бе дал несъмнени доказателства за любовта си, той бе така заангажиран с адвокатските и с обществените си занимания, че смяташе всяко отклонение от тях за излишен лукс. Идеята за политическа кариера го беше обсебила до такава степен, че втори месец не намираше време да й позвъни даже по телефона.

Още по-недопустима беше намесата на Божана. На нея и през ум не й минаваше за тяхната връзка —  пафкаше си цигарите, пиеше си ракията и гледаше премрежено към света.

Вратата на бара зееше в дъното на стълбите. Ива вървеше към нея, окуражавана от почтеността на постъпката си:

Мъка от истина е за предпочитане пред щастие върху лъжа.

Въпреки ранния вечерен час почти всички маси бяха заети. Заведението привличаше клиенти с уютната си, почти домашна атмосфера, създавана от собственичката. Ружа — красива, елегантна жена на средна възраст, притежаваше най-рядко срещаната добродетел —  беше естествено сърдечна и искрено доброжелателна. Повечето от постоянните клиенти отдавна бяха нейни лични приятели, посвещаваха я в своите проблеми, тя ги изслушваше съпричастно, а при нужда сама предлагаше помощта си.

Ружа забеляза Ива на вратата и мигновено пое с широка усмивка към нея. Двете се прегърнаха и разцелуваха с искрена симпатия една към друга. Ружа леко се дръпна, огледа я и престорено отчаяно изохка:

— Завистта ми се събуди. Отслабнала си, станала си още по-красива.

— Въобразяваш си.

— Веднъж един клиент каза, че с твоята фигура и с лице на северна богиня ще сложиш в джоба си доста холивудски красавици.

— Навярно е прекалил с алкохола — махна с ръка Ива и направи крачка напред.

Ружа предвидливо не продължи темата. За разлика от повечето жени Ива не кокетираше с външния си вид. Казваше —  при това напълно искрено, че предпочита да я приемат като умен и почтен човек вместо като лъскава красавица.

— Да не сте променили деня на Светата Троица, без да ми съобщите? — попита Ружа.

След фалита на вестника станалите вече бивши колеги решиха да се срещат вторник вечер в бара на Ружа. В началото съединяваха две маси, но постепенно оредяваха, тъй като всеки, намерил си нова работа, трудно отделяше време за традиционните вторнишки вечери. Накрая останаха само Божана, Ива и Лея. Собственичката ги нарече „Светата Троица”, избра им най-уютната маса и нерядко присядаше свойски при тях.

Трите жени пристигаха самостоятелно, поръчваха си отделно една от друга, разменяха новини и клюки или разказваха интересни неща от своите нови занимания.

Ива превеждаше романи за голямо издателство — с удоволствие споделяше впечатленията си за книгата и автора. Лея водеше забавно предаване по телевизията – не пропускаше да съобщи с кои известни личности се е срещала и да вметне любопитни подробности за тях. Божана ги слушаше през дима на цигарата си. Другите две жени си обясняваха мълчанието й с драстичната промяна в нейния живот. Доста преди вестникът да спре да излиза, тя подаде оставка, за да помага на съпруга си.

До всеки успял мъж стояла предана жена.

Тя, която беше известно име в журналистиката, поддържаше връзки с много хора, обичаше бурните спорове и шумните компании, изведнъж се затвори в тесния свят на дома си, престана да пише, ограничи и общуванията си.

Ива огледа залата, забеляза, че тяхната маса е заета, и чак тогава отговори:

— Срещата е извънредна. Ще бъдем само аз и Божана. Имаме сериозен разговор.

Денят беше петък. Той бе стимулирал нейната решителност. Нямаше сили да издържи още един мъчителен уикенд без никакъв знак от Паскал.

Ружа кимна разбиращо и я поведе към служебната маса, разположена между салона и коридора към вътрешната част на бара.

— Тук ще ви бъде най-удобно. Никой няма да ви безпокои.

— Благодаря, Ружа!

— Какво да те почерпя, за да имаш истински повод да ми благодариш?— пошегува се Ружа.

За миг Ива се поколеба. Едно питие щеше да разхлаби нервното й напрежение. Ала онова усещане за връхлитащ стремглаво влак отхвърли изкушението.

— Благодаря, Ружа. Ще изчакам Божана — отказа тя. Трезвата глава й беше абсолютно необходима за предстоящия съдбовен разговор.

— Как върви преводът? —  заинтересува се Ружа.

Стоеше права до масата, но Ива съзнателно не я покани да седне.

— Напредва — смотолеви тя с поглед встрани.

Обичаше Ружа, уважаваше нейната безкористна заинтересуваност, но не можеше да й признае, че от месец буксува над текста. Сядаше пред компютъра, а мисълта й бягаше при Паскал.

Баналното уж обвинение срещу негов клиент за неизпълнени държавни поръчки прерасна в огромен обществен скандал за злоупотреби с над трийсет милиона евро.

Преди три години строителният предприемач Руси Драганов чрез различни свои фирми бе взел основните поръчки на Министерството на природните бедствия и аварии за ликвидиране на последствията от поройните дъждове, залели страната. Всичко щеше да мине и замине тихомълком, ако следващата година наводненията не бяха се повторили. Реките излязоха от непочистените корита, проядените стени на язовирите се скъсаха, разклатените мостове рухнаха. Водите заляха десетки селища, към хилядите хора, останали без покрив от предишното наводнение, се прибавиха нови.

Руси, когото журналистите нарекоха Потопа, бе вложил две трети от взетите милиони в чужди банки, а останалата третина бе потънала незнайно къде. Именно тази част от парите, надхвърляща десет милиона евро, запали подозренията за връзки на Руси Потопа с министъра на природните бедствия и аварии. Появиха се доста компрометиращи факти за двамата. Скандалите избухваха един след друг и все по-осезаемо подронваха авторитета на правителството.

Името на Паскал Цонев като адвокат на Руси Потопа се въртеше в медиите — той често даваше интервюта, в които умело излагаше възгледите си на политик от опозицията. Очевидно главата му пламтеше, след като от близо два месеца нито й звънеше, нито идваше у дома й. Сухият лаконичен тон, с който отговаряше на нейните обаждания, съвсем ясно й подсказваше, че не му е удобно да говори поради присъствие на хора или заради неотложна заетост. Оставаше с безмълвния телефон в ръка, а сърцето й се късаше от безсилие.