Едно от най-известните драматургични произведения на Антон Сташимиров („Сватба в Болярово“, 1899 г., първата му пиеса; „Прилепски светци“, 1900 г.; „Вампир“, 1902 г.; „Над безкръстни гробове“, 1906 г.; „Ревека“, 1908 г.; „Свети Иван Рилски“, 1911 г.; „Към слънцето“, 1917 г. и др.) безспорно е комедията „Свекърва“ (1906 г.), заела своето заслужено място сред образците на българската драматургия. В нея чрез битовата тема за отношенията между снаха и свекърва се представя конфликтът между поколенията, сблъсъкът между консерватизма на патриархалния морал и новия градски начин на живот. За първи път в България пиесата е представена на 21 февруари 1907 г. във Варна, родния град на Страшимиров, а първата постановка на комедията, писана за откриването на Народния театър в София, е играна на сцената му на 23 април 1907 г. Режисьор е Гено Киров, а в ролята на Костанда е Адриана Будевска. „Свекърва“ остава в афиша на театъра два сезона, а през 1920 г. постановката е възобновена, с нова изпълнителка на главната роля – Мария Хлебарова. Други постановки на Страшимировата комедия в Народния театър са осъществени през 1931 г. – на Хрисан Цанков със Златина Недева като Костанда, през 1946 г. – на Александър Иконографов с Марта Попова в главната роля, през 1968 г. – на Кръстьо Мирски с участието на Ружа Делчева и през 1987 г. – на режисьора Никола Петков с Виолета Бахчеванова и Славка Славова, които се дублират в ролята на Костанда.