Бъдни вечер, или Малка Коледа, е на 24 декември срещу Коледа. Много надежди и упования на българина са свързани с тази вечер. Защото тя е на бъдното. Както някога се очаквало раждането на Божествения Младенец и природата, и хората с трепет жадували да дойде чудото, така през годините останала традицията тази вечер да бъде на желанието за добро бъдеще. Бъдни вечер срещу Коледа е първата кадена вечер. Празникът събира заедно най-близките хора, сплотени от обич и желание за честити дни в бъдното. Тази единствена вечер, толкова различна от всички други празници, носи в себе си богати стари български традиции, чудесата на които сплотяват близките хора. Самите обреди водят до размисъл за доброто на дома и семейството, за уважението и вниманието, които членовете му си дължат и с които един друг се даряват.

Тази вечер изисква и особени приготовления. От прастари времена шетнята в българската къща за този ден е била изключително съществен ритуал за стопанката. Дори за да меси бъдни вечерните хлябове, тя се пременявала в най-хубавата носия.

Бъдникът, коледният пън, който цяла нощ трябвало да гори, било грижа на стопанина — той трябвало да бъде от дълголетно и родовито дърво. Защото се е свързвало с осигуряването на здравето на семейството, плодородието на нивите, благополучието на рода.

Според преданието, на Бъдни вечер се поднасят на масата 9 постни ястия: зелева чорба с праз и зеле, варен боб, яхния от маслини, постни зелеви или лозови сарми, мед с орехи (а и с чесън), постен зелник, тиквеник, ошав от сушени плодове, орехи. Но тази вечер символизира както щедростта на земята ни, така и вечното желание за честити дни в бъдещето, за плод и цвят, и стока, за успех и радост. Затова на масата има туршия, лук и чесън, ябълки и грозде, съхранили слънце и сладост от лятото.

Над всичко е хлябът. За Бъдни вечер се приготвя или пряспа питка с пара, или голям кръгъл хляб. Хлябът е в центъра на масата, а свещицата върху него се запалва, когато всички вече са се събрали за вечеря. Тогава домакинята подава върху чинийка или паничка димящия тамян на домакина. Той чете молитвата:

„Отче наш,

Който си на небесата!

Да се свети Твоето име;

да дойде Твоето царство;

да бъде Твоята воля,

както на Небето,

така и на Земята;

насъщния ни хляб дай ни днес;

и прости нам дълговете ни,

както и ние прощаваме на нашите длъжници;

и не въведи нас в изкушение,

но избави ни от лукавия.

Амин!“

Всички благоговейно я изслушват прави. После домакинът прекалява за здраве всички помещения в дома. Тук е скрито старо поверие за прогонване на всички злини от къщата, от семейството. После пак домакинът или домакинята разчупва хляба или питката и подава на всеки по едно парче. Ако в семейството се спазва традицията в бъдни вечерната питка да има пара, особено честит ще бъде този, на когото тя се падне.

Бъдни вечер е подходяща вечер за гадания. Може би все пак има скрито чудо в орехите? Може би. Здравата бяла ядка вещае успехи и здраве, а почернялата - опасност от тревога.

Някога на Бъдни вечер - среднощ, заснежените улици в села и градове били огласяни от коледарски песни, възславящи „млада бога“ - Божието чадо, родило се да дари щедри дарове на хората. Момчета и млади ергени обикаляли от къща в къща да поздравят стопанина(станенина), да му пожелаят късмет, а домакините ги дарявали с кравайчета, плодове, сланина, други благинки. Дали ще се възроди тази традиция? Зная, че в някои крепости на българщината тя стриктно се спазва. И се надявам, ,че ще влезе и в нашите домове... един ден, на Бъдни вечер.

В някои домове има традиция в тази питка да се сложи пара. Домакинът разчупва топлата питка и подава парче на всеки от присъстващите на трапезата. Комуто се падне парата, ще има голям успех в живота и работата, ще е здрав и щастлив.

Прясна питка за Бъдни вечер

1 кг брашно, 11/2 чаени чаши хладка вода, по 1/4 чаена лъжичка сол и сода бикарбонат

Добре е брашното да се пресее два пъти, заедно със содата. Прави се кладенче. Слагат се солта и хладката вода - по малко. Омесва се твърдо тесто. Меси се, докато започне да пуска мехурчета. Оформя се питката, която се намокря отгоре с вода и се украсява с вилица. Слага се в намазана с олио тава и се пече в силна фурна.

Има българска традиция на Бъдни вечер с парчетата топла питка да се топи мед с орехи и чесън.

Хляб

за Бъдни вечер

1 кг брашно, 3 чаени чаши топла вода, 2 чаени лъжички мая, 1 чаена лъжичка сол, 1 чаена лъжичка захар, 1/2 чаена чаша олио

Маята се размива с 1 чаена чаша топла вода, захарта и малко брашно (да се получи рядка каша) и се оставя двайсет минути да втасва на топло, покрита с кърпа. След това се добавят останалото брашно, олиото, водата, солта. Сместа се измесва, докато започне да пуска мехури, прави се на топка, поръсва се с брашно, покрива се с кърпа и се оставя да втасва в намазаната с олио тава, в която ще се пече. Когато тестото втаса, се слага в предварително загрята силна фурна, която след няколко минути се намалява до средните температури. Тестото може да се раздели на два хляба. Предварително може да се намокри отгоре с вода. Хлябът може да се украси с фигури от самото тесто в съответствие с обреда за Бъдни вечер - с кръст, цветя, плодове.

Мед

с орехи и чесън

1 чаена чаша затоплен мед, 1 глава чесън, 1 чаена чаша едро счукани орехи

Изчистват се скилидките чесън и се счукват със сол до гладка каша. Всички съставки се объркват заедно. Сервира се в паничка.

Салата

от маслини с лук

2 глави лук, 1 чаена чаша маслини, 2 супени лъжици олио, 2 супени лъжици оцет или лимонов сок

Почистеният и измит лук (за да не люти, може да покисне в студена вода) се нарязва на тънки кръгчета или филийки, размачква се с малко сол с ръка. Добавят се почистените от костилките маслини. Подправя се с олио и оцет или лимонов сок.

Салата от зрял боб

1 чаена чаша зрял боб, 1 глава лук, сол, 3 супени лъжици олио, 3 супени лъжици оцет или лимонов сок, чер пипер.

Добре свареният, но не разварен фасул се отцежда от водата. Добавя се нарязаният на тънки филийки и намачкан със сол лук. Подправя се с олио и оцет или лимонов сок и се посипва с чер пипер. Обърква се. Може да се гарнира с парченца маслини.