Lexicon :: Борис. Апотеоз. Небесните коне на песента

Борис. Апотеоз. Небесните коне на песента

Иван Момчев

Издател: Лексикон
Жанрове: Романи и повести , Съвременна проза
Страници: 150

Борис Христов е безспорно духовно явление в културата на ХХ век, той произлиза от всичко това. Монолитните образи, в които се превъплащава и вдъхновено изгражда в различните класически или романтични европейски оперни сюжети, са толкова безспорно талантливи, екзотични и неповторими, именно заради това. Защото могъщ древен дух е в основата на проникновението, с което той «омагьосва и освещава» културните центрове по света. Той е Борис и е син на много древен културен и държавотворен народ. Например неслучайно и толкова вдъхновено работи, както самият той признава «цели тридесет и пет години» върху образа на своя съименник Борис Годунов. Защото знае, че Мусоргски е градил този сложен драматичен образ върху историческата съдба на един от последните старобългарски велможи ,,... Командир на кавалерията на Великия и могъщ император на Русия – Негово Височество лейтенант на Казан и Астрахан...” (из едно писмо на Елизабет I). После руски цар, създател на руската държавност и основоположник на династията Романови, управлявали Русия чак до Ленин. Можем ли дори за миг да си представим шеметния тътен на старобългарската конница и Мусоргски в изисканите салони на Ковънт гардън, Гранд Опера. Ла Скала, Щатсопер, или Сан Франциско? Борис може. Неговото име е заредено с могъщи енергии. Той има памет. В миналото са корените, драмата и същността му. Но и ключът към бъдещето.

Виж повече...

Откъс В желани

Отбележи като прочетена