1.

Тоя ден старият зилот рави Йонатан не бе на себе си. Току-що му бяха съобщили, че главата на Йоан Кръстител е отсечена по заповед на Ирод Антипа. Това бе станало под давление на развратната му жена Иродиада. Кучката бе успяла да му влезе под кожата, чрез своята покварена из дъно дъщеря Саломе, която по време на танц пред Антипа, бе изпросила от него главата на Кръстителя и той бе заповядал да я поднесат на поднос. Това означаваше край на движението срещу омразните римляни, край на всичко. Йоан бе единствения човек в Галилея, който крепеше духа на юдеите за скорошно освобождение. Вярно, посредством прераждането им чрез вода, чрез пречистване на собствените им грехове, но друг способ на момента нямаше. Те вярваха единствено в Божията промисъл и в провидението. Йоан им го даваше и ги обединяваше около вярата. Грешка бе, че отиде в двора на Ирод Антипа да се срещне с него и още по-голяма грешка, че не можа да сдържи езика си и да си премълчи за неговите собствени грехове, а му ги каза право в очите, след което оня се ядоса, хвърли го в тъмница, а за подлата Иродиада бе детска игра да придума вятърничавата си щерка Саломе да потанцува за главата му. Ирод Антипа я харесваше и най-вероятно щеше да преспи с нея. Саломе не му бе истинска дъщеря, а племенница, а самия Ирод Антипа бе истински наследник на баща си, на стария Ирод, който бе прочут с жестокостта и злодействата си. Все едно, загубата бе огромна. Сега юдеите наново щяха да се отчаят, което при тях ставаше твърде лесно, а зилотите трябваше да започват отначало. Да повдигат духа им, да ги увещават да се готвят отново за въстание срещу омразните римляни и да им предричат нови чудеса, които непременно ще се сбъднат, защото те вярваха единствено на тях.

Господи, докога? Докога трябваше да продължи това безмерно юдейско отчаяние тръгнало още от пророка Йезекилил, което се задоволяваше единствено с това да вижда навсякъде пръста Божи и да чака с мълчаливо примирение свръхестествената му намеса? Кой щеше сега да бъде тоя, който наново да ги поведе и наново да му повярват? Нима трябваше пак да чакат някой нов Юда Макавей, да избива мъжете, за да ги предизвика или да ги подлага на ново насилствено обрязване? Или някой нов Мойсей, който да ги подчини на заповедите си? Старият зилот Йонатан вече не го вярваше. Нагледала се бе юдейската му душа на юдейската хитрост и притворство. Пискаха всичко да им дойде наготово. И свободата и благото, че и спасението на всичкото отгоре, а ако не им дойдеше, го отдаваха на това, че са грешни пред Йехова и още дълго ще изкупват греховете си. Това тяхно изкупуване зилотът Йонатан го ненавиждаше. То ги възпираше от каквото и да е действие. Вярваха, че всичко ще се реши от само себе си, а Йонатан не го вярваше. Ето и сега  повярваха на Йоан Кръстител, че е новия пророк, а той самия взе, че също си повярва, а после с голата си вяра се възправи срещу Ирод Антипа и той, без да му трепне окото, му взе главата и я положи на подноса на развратната Саломе, сякаш да докаже на вярващите юдеи, че вярата е последното нещо, на което те трябваше наистина да се уповават. Уви, уповаваха се, а зилотът Йонатан не можеше да направи нищо срещу тая тяхна вяра и това помрачаваше мислите му в тоя претъжен за него ден.

Отвън се задаваше буря. Слугите тъкмо затваряха вратите на богатия му дом, за да го предпазят от навеите на пустинния вятър, който се надигаше от към север, когато един от тях му съобщи, че племенника му Юда Искариотски току-що е дошъл и настоява да го приеме.

- Поканете го – отрони се от рави Йонатан.

Юда Искариотски бе син на брат му Юда и старият Йонатан го бе привлякъл отдавна към тяхното движение на зилотите. Племенникът му бе изключително ревностен и невероятно предан на движението, а старият Йонатан разчиташе много на него. Очакваше да го види отчаян и опечален от вестта за отрязаната глава на Кръстителя, но за негова изненада Юда се появи необикновено весел, дори радостен.

- Привет, прескъпи ми, чичо – поздрави, а после неочаквано изтърси. – Намери си вече новия заместник на Йоана.

- Как така? – удиви се стария Йонатан.

- Нима вече не си чул?

- Не – вгледа се още по-удивен в племенника си стария Йонатан.

- Йоан Кръстител само го посочи, когато го кръсти в река Йордан, рави.

- Как така го посочи – не повярва в първия момент стария Йонатан.

- Така – засмя се Юда.

- Ти беше ли там, Юда?

- Бях, рави. Нали съм близък приятел на Йешуа.

- Кой Йешуа?

- Този, дето бе посочен от Кръстителя.

- Кога и къде стана това, Юда?

- Стана когато ние двамата с Йешуа, решихме да се покръстим, във Витавара, отвъд река Йордан, където Йоан кръщаваше.

- И какво?

- тогава тъкмо бяха дошли свещениците и левитите из Йерусалим да питат Йоана кой е, рави.

- И?

- Питаха го – кой си ти? Месията ли си?

А той им отвърна:

– Не съм аз Месията.

И тогава те му рекоха

– А какво си? Пророк Илия ли си?

- Не – отвърна му Кръстителя.

– А кой си? – запитаха го онези отново. – Кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили?

- А, Кръстителя какво?

- Кръстителя им рече – аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен. А фарисеите го попитаха пак: защо тогава кръщаваш, ако не си Месията, нито Илия, нито Пророкът?

- Говори по-ясно Юда! – стана нетърпелив стария зилот Йонатан.

- Добре – каза на чичо си Юда. – Тогава Кръстителя им отговори: аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, когото вие не познавате. Това е Идещия след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. И посочи към стоящя до мен Йешуа.

- Как така го посочи, Юда, сериозно ли говориш?

- Съвсем сериозно, рави. А на следващия ден, като видя отново Йешуа на реката, край която ние с него се разхождахме, Кръстителят наново го посочи и рече: ето го Агнецът Божи, който взима върху себе си греха на света. Този е за Когото аз казах: след мене иде Мъж, който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мен. Аз Го не познавах, но за да стане Той явен на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода.

- Така ли го каза, Юда!

- Точно така, рави.

- А защо го каза?

- Не знам, рави. Ненадейно се взря в Йешуа и взе, че го каза.

- Почакай, Юда, кой е тоя твой приятел Йешуа, от де се взе и как така Кръстителя посочи тъкмо него за Месия?

- И аз не го проумявам, рави, изглежда, че в онзи момент на Кръстителя нещо му бе станало, нали му знаеш състоянията, в които така често изпада, и взе че си набеляза моя приятел Йешуа.

- От де иде тоя Йешуа?

- Бе дълго време в Египет, рави, скоро се завърна от там.

- В Египет ли? Как така се е озовал там?

- Замина да се изучи в Египет, рави, с него се знаем още от деца. Майка му е самарянката Мария.

- Знам я тая самарянка Мария, Юда. Тя не бе ли насилена от един римски центурион и зачена от него, а сетне роди сина си незаконно и я взе дърводелеца Йосиф?

- За него става дума, рави, той е Йешуа, в когото се припозна Кръстителя и го посочи за Месия...

- Почакай, Юда, наистина ли Кръстителя го посочи?

- Нима мога да те лъжа?

- И защо, според тебе, Кръстителя тъкмо него посочи?

- Защото веднъж Йешуа посочи Кръстителя за Месия. Още когато го видя за първи път, взе че го посочи.

- Аха-а...

- Взаимно бе посочването между тях, харесаха се един друг...

- Ясно. Какъв е тоя твой приятел Йешуа?

- Много е умен, рави.

- Наш ли е?

- Иначе не бих ти говорил за него.

- И ти намираш, че можем да го ползваме?

- А как иначе, рави? Ако подемем мълвата, че самия Кръстител е посочил Йешуа за Месия...

- Знаеш ли, че има нещо в тая твоя мисъл, Юда?

- Знам, а и самия Йешуа не би имал нищо против да бъде обявен за Месия, казах ти го вече, че е твърде умен.

- И какъв още е тоя твой приятел, Юда?

- Обича да си измисля и е безкрайно славолюбив.

- Да не би да не е с всичкия си?

- И това го има у него, но ме слуша много като негов приятел и можем да го използваме.

- Как го виждаш това, Юда?

- Просто е, рави, Йешуа се подава на внушение и за слава е готов на всичко.

- Но дали другите биха се подали на внушения?

- И това не е толкова трудно, рави, можеш да ми имаш доверие.

- Странен си ми, Юда. Защо го правиш? Каква ще ти бъде ползата, ако този свой приятел Йешуа го въздигнем за Месия.

- Мисля не за себе си, а за нашето движение, рави, знаеш ме. Само, ако ние, зилотите, един ден победим и се освободим от омразните римляни, за нас, юдеите, ще има смисъл.

- Правилно разсъждаваш, Юда.

- Какво ще решиш, рави?

- Тоя твой приятел Йешуа ще приеме ли едно такова предложение и ще може ли да се справи със задачата, ако му я възложим?

- Мисля, че с наша помощ би могъл да успее, знаеш в това отношение колко големи са ни възможностите.

- Да опитам казваш?

- Защо да не опитаме с някой нов Месия, още повече, че Кръстителя вече го посочи. Само остава и нашите юдеи да го приемат.

- Това е толкова трудно, Юда.

- Но не и невъзможно...

- Поемаш ли отговорността за тоя твой приятел, Йешуа?

- Бих я поел, рави, ако имам и твоята помощ, знаеш, че съм ти предан.

- Ще го споделя с останалите от движението ни, Юда.

- Значи ще бъде?

- Не обещавам нищо за сега, но признавам, че идеята ти за тоя Йешуа е интересна и може да се понрави на останалите зилоти.

- Ще му го кажа на Йешуа, мисля, че много ще се възрадва.

- Кажи му го внимателно, Юда, поемаме голяма отговорност с този Йешуа.

- Това го остави на мене, рави, знам кака да му го кажа... Благодаря ти за доверието.

- Можеш ли да останеш още малко в дома ми, Юда, бурята приближава.

- Ще я изпреваря, чичо, бъди спокоен...