Захванете се както трябва за секса и вие ще намерите любовта. Винаги започвах точно обратното. Всеки път се надявах,че ето го- това е Той. Най-сетне срещнах мъжа, любовта и всичко следващо от това. И винаги се получаваше едно и също. С една дума - нищо. Рано или късно той ме зарязваше или аз него. Мъчна работа се оказа това с намирането на любовта. Нямам идея защо си бях въобразила, че точно тя ми трябва, че точно тя ми е нужна - като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Пълни глупости, естествено. Но... как да си отвориш очите, докато сънуваш. Все още не знам кое е по-кофти - да те зарежат в началото на лятото и точно преди Коледа. Мамка му и в двата случая си е достатъчно гадно. А както е ясно връзките обикновено приключват в най-неподходящия момент. И винаги не сме готови за края. Не че не го предвиждаме. Не че често самите ние не го желаем. Но пък винаги времето на скъсването е все неподходящо. Аз съм от онези жени, дето така са се хванали за любовта, че... няма измъкване. Даже сексът ми е пряко свързан с емоциите. То пък при коя ли жена не е? И като се погледна - пак съм сама. А какво ми е? Нищо ми няма. Т.е. всичко си имам. Прилично млада. Или поне все още млада - 38 не е никак зле нали. Тамън в разцвета. Знам. Мога. Пък няма на кого да се покажа. Хубавица съм дума да няма. Или поне се старая. Печеля прилично. Е, колкото-толкова. Даже съм и майка. На отгледан вече син - почти на 16. Значи - спокойно момчета, няма да ви се налага нито детето ми да отглеждате, нито има от какво да се страхувате. Не съм от онези, дето се чудят кой да заклещят, да го оженят за себе си, да му народят куп деца и вечер да му наливат ракията. С две думи - жена мечта. Тъй де - само дето никой не ме мечтае. И защо стана пак тъй? Идея нямам.