Балканският човек XІV-ХVІІ век, том 1
Докладвай

Балканският човек XІV-ХVІІ век, том 1


И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник. Завинаги от върха на хълма. Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби. Йордан Велчев Иcmopuu в седем книги. Книги първа, втора и трета са събрани в том първи. В покрайнините на Истанбул и днес не­видимо стои селцето Йешилкьой, някогашното Сан Стефано. Тук на 3 март 1878 г. - след като десетилетия по-рано то се случило със създава­нето на държавите на гърците и сърбите - било прогласено освобождението и на българите. С това завършила една епоха, която в зората на балкан­ските нации носела най-големите чудеса и чиито уроци следващото столетие скоро щяло да забрави. В летописа на Балканското възраждане Пловдив заема особено място. „При всичките злини, които врат в тоя град... - писал през 1874 г. Любен Каравелов, - в Пловдив се е зародила първата планета на българското възрождение." Кога започва Възраждането на Балканите? Какво е останало от епоса на предхождащото го балканско време между XIV и XVII в. днес, когато човек е сам, а мъртвите не живеят вече при него? Нима Георги Стойков Раковски е прав, когато писал, че „народ без повестност е мъртъв нравствено"! ГОЛЯМОТО СЪБИТИЕ В ДНЕШНАТА ЛИТЕРАТУРА „Балканският човек ХIV–ХVII век“ в три тома на Йордан Велчев е труд, достоен за цял човешки живот. Авторът събира на близо 3 000 страници цялата вселена на нашето географско кътче. В българската история и литература няма толкова всеобхватно произведение, което да разглежда така силно и подробно хората, личностите, отделния човек и неговото място в обществото, в света, в цивилизацията, в историческата и географска реалия… Кондензирана капка, събрала в себе си есенцията от психология и манталитети, от тенденции и промени, процеси, памет. Непосилен труд, който ще остави автора си в пантеона на българската национална памет. Много трудно може да се обхване значението на един такъв разрез, на това увеличително стъкло, на това разгръщане на воалите на времето и поглеждане в едни времена, когато са се формирали дълбинните характеристики на народопсихологията ни. Ще са нужни години, за да го осмислим. Сега трябва да го четем и да се учим от него. Светлозар Желев За българската духовност тази книга е съизмерима с наследството на Якоб Буркхарт за европейската култура. Антон Стайков В структурата и духа на тази извънредно любопитна книга се усеща нещо от похватите и атмосферата на Монтеновите „Опити“. Това плътно коментиране на текстове. Но ако при Монтен се коментират главно цитати, тук коментарът обсъжда един широк обхват от издирени и умело аранжирани пътеписи, хроники, животописи и легенди. Старателната или по-скоро вникваща авторова намеса не се задоволява с един-единствен поглед върху нещата. В пространството на общия коментар се вместват и други, още и още коментари с различни гледни точки, и текстът става все по-спектърен и увличащ. В интерес на истината, този новаторски подход на книгата изцяло променя доминиращата представа за историческо четиво, с традиционната лексика и терминология и сухо визирани факти. Без да губи нищо от научната си стойност, „Балканският човек ХIV–ХVII век“ се чете с абсолютното усещане за роман, пълнокръвен роман, съпричастен – макар и в друг жанр, но със същото достойнство – на балканските безпокойства на Андрич, Казандзакис или Кадаре… Иван Теофилов Книгата „Балканският човек ХIV–ХVII век“ на Йордан Велчев е подвиг. И връща значението на думата подвиг. Марин Бодаков Възможно ли е да се напишат хиляди увлекателни страници за безименен герой? И безименният властно да ни накара да се захласнем в него? Оказва се – възможно е. Йордан Велчев е безкрайно сладкодумен. Но той е и много повече! Този невероятен труженик на перото заслужава лавров венец на челото си – и за вдъхновението, и за трудолюбието си. С години е превивал гръб, къртил е вековни исторически канари, изваждал е на „бял свят“ безчислени документи. Цял ураган от документи… Той обаче превръща живота на далечните ни прадеди в изумителни приказки, достойни за самата Шехерезада. По своя воля искаме и ставаме неуморими скитници из вековете на Балканите… Бригита Йосифова „Балканският човек ХIV–ХVII век“ е книга-събитие в българската хуманитаристика, откакто я има… Едно изключително внимателно взиране в събитията на огромен времеви период, каквото не е правено до днес. Книга, написана на вълшебен български език. Валентин Дишев Мегатекстът, който е създал Йордан Велчев, е може би единствената по рода си книга в България. Книга, за която тепърва ще се говори и която тепърва ще се преоткрива. Митко Новков Това, което е сътворил Йордан Велчев в трите тома на „Балканският човек ХIV–ХVII век“, е достойно за най-висша държавна награда и най-съпричастно национално признание; то е събитието в нашата историческа наука и въобще в нашата литература най-малко през последния четвърт век. Респектираща в научно, аналитично, литературно и езиково отношение творба. Подобна удивителна енциклопедия на Средновековието не е създавана досега от български автор! проф. Николай Слатински Един издател има късмета да публикува такава книга веднъж на 50 години. Иска ми се всеки българин да я прочете, да я сложи на нощното си шкафче като настолна книга и да си отговори на най-важните въпроси: Кои сме? Откъде сме? Защо сме такива? А оттам да извървим пътя и към отговора на въпросите: Какви трябва да бъдем? Какъв да е пътят ни напред? Божана Апостолова Виж повече...
Откъс В желани
ISBN: 978 619 186 009 8
30.00 лв

Най-купувани

Препоръчано

Най-обсъждани