Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск
Чети в библиотеката- Издател: Лексикон
- Жанрове: Съвременна проза , Криминални
- Страници: 429
Кой е Янаки Богомил? Гениален детектив като Холмс и Поаро? Изтънчен като Ниро Улф или гневен като Хари Бош? Не. Той по образование е богослов, но притежава рекламната агенция „Кокорас“, в която клокочат скверните прелести на маркетинга и политическия пиар. Живее в непрекъснати угризения, защото вярва, че рекламата е най-зловонният секрет, който отделя сатаната в богохулните си спазми. Търси изкупление, като разкрива престъпления, защото се надява, че така се бори срещу злото, на което иначе доброволно служи. В българския политически живот се появява нов спасител с царска кръв – наследник на династията на Асеневци. Всички са възхитени. Всички са обнадеждени. Всички са вдъхновени. Но месец преди изборите той изчезва. И никой не знае дали е отвлечен, дали е убит или дали сам се е скрил по причини, които знае само той и предполагаемите му господари. Понеже съпартийците му не искат това да се разчува, наемат Янаки Богомил да проведе дискретно проучване. В процеса на това проучване се сблъскваме с невероятни открития, заподозрени са почти всички, но накрая се оказва, че истината няма нищо общо с подозренията. Всичко се върти около рядка и не много типична византийска икона на Богоявлението. Дали притежава свръхестествени сили, дали вътре в нея е скрито нещо или пък самата тя по себе си е ценна – това до края не се разбира, но като че ли всички искат да я притежават и са готови на крайни постъпки, за да я придобият.
Виж повече...Най-купувани
Препоръчано
Най-обсъждани
Част първа - Подготовка
Ден първи – четвъртък, 14 август.
Изгонване на демоните
„Трепери, излез и остави това създание, така че да не се върнеш, нито скриеш в него“.[1]
Хилдебранд фон Арминиус равнодушно местеше тъмните си очи с къси мигли от едната жена към другата и после ги връщаше обратно върху първата. Седеше абсолютно неподвижен, с опънат гръб и изпъчени гърди. Краката му бяха прибрани. Двете жени също седяха с изпънати гърбове и смутено наблюдаваха Хилдебранд. Никой не говореше. Едната беше облечена в уж скромен, но иначе неприкрито скъп тоалет. Другата приличаше на гувернантка – стара мома. Изведнъж Хилдебранд се прозя, без да прикрие устата си и всички видяха колко по-голяма е, отколкото изглеждаше всъщност. От съседното помещение се появи Олга Волпе, асистентката на Янаки Богомил. Хилдебранд фон Арминиус обърна глава, за да я погледне равнодушно, а двете жени нетърпеливо се размърдаха. Лицата им изразяваха нетърпение и молба.
- Г-н Богомил ще се качи всеки момент. Желаете ли кафе, вода?
- Не, благодаря – нервно се сопна елегантната жена. – Нямаме много време.
Олга Волпе се обърна, без да каже нищо, и провря тежките си плещи в малкия коридор, който водеше до нейния кабинет. В сумрака последна се стопи русата ѝ глава с дебела плитка, увита около нея. Първата гостенка шумно въздъхна и обърна очи нагоре. Втората стоеше неподвижно, с равнодушен поглед, спрян върху голямата картина над празното бюро на Янаки Богомил – градски пейзаж в стил наивизъм от 30-те години с десетки малки фигурки на хора, заети с най-разнообразни дребни ежедневни дела.
В същото време Янаки Богомил седеше на долния етаж и говореше с пиарите. Вътрешният му телефон – малка слушалка, която носеше в горното външно джобче на ризата си, - иззвъня. Той я извади и се обади с малко резкия тон на човек, когото са прекъснали, докато е развивал някаква мисъл:
- Ало!
- Напомням, че г-жа Изабела Тотева чака в кабинета ви.
- Ще се кача след малко. Кажете ѝ, че да се подранява е точно толкова невъзпитано, колкото и да се закъснява.
- Не съм сигурна, че точно по този начин трябва да се държим с клиентите си, но ако настоявате, ще ви цитирам – хладно каза Олга.
- Не, недейте, госпожице Волпе. Права сте. Просто ѝ кажете, че ще се кача след няколко минути. В крайна сметка, работя по нейните дела. Хилдебранд горе ли е?
- Да. Прави компания на дамите.
- Чудесно. Значи се забавляват – Янаки прекъсна връзката и се обърна към Диамант Диамандиев, който тъкмо разпечатваше няколко страници.
Стаята на пиарите беше малка и отделена от голямото помещение, където работеха всички останали: копирайтърите, акаунтите, дизайнерите, предпечатарите и отговорниците за множеството интернет страници на клиенти, за които се грижеше агенция „Кокорас“. Вътре имаше само две бюра, залепени едно срещу друго така, че когато Диамант и Бочка бяха на местата си, можеха да се гледат в очите, без да знаят кой какво има на монитора си.
Диамант Иванитов Диамандиев беше бивш журналист във вестник. За него шофьорът Благой веднъж беше казал: „Добре де, щом е Иванитов, означава ли това, че баща му се е казвал Иванит?“. „Най-вероятно означава точно това – беше отговорил Янаки. – Но за мен е по-вълнуващо не допускането, че баща му се е казвал Иванит, атова , че прадядо му се е казвал Диаманд. Дядото Диаманд, а пък внукът Диамант. Ето как се обеззвучават имената ни“. „Дядо му не се е казвал Диаманд – скептично беше поклатил глава Благой. – Тогава Диамант щеше да носи фамилия Диамандов. Диамандиев означава, че дядо му е бил диамандия. Това е работил. Като нищо е бил някой холандски евреин!“.
Диамант беше нещо като началник на Бочка. Като бивш журналист, той разбираше от писане на вестникарски материали, пък и все още имаше много приятели в медиите. По цял ден им звънеше по телефона, за да спре негативна статия или да поръча позитивна. После ги водеше на кафе и им бугаше пликчета с дребни суми под масата.
Бочка пък пишеше прессъобщенията и ги разпращаше по списък, който беше длъжна да поддържа актуален, но Янаки подоизираше, че не го прави.
- На първо време предлагам следното – каза Диамант и вдигна пред късогледите си очи листовете, които току-що беше разпечатал: – Телевизия. Някакво жълто предаване, за да видим човешката страна на политика Иван Асенов. Може да го пратим да готви манджи някъде и да споделя рецепти, които знае от баба си – боб по кефалонийски, печена плешка от замъка и т.н. А може да го пратим и в някое нощно предаване да свири на китара.
- Глупости – уморено го прекъсна Янаки, като разтриваше с два пръста основата на носа си. – Ние още не сме видели политическата му страна, а сме хукнали да показваме човешката. Дайте да караме едно по едно.
- За политическата страна съм предвидил „Референдум“ по националната телевизия. Ще участва по икономическа или социална тема. Може да говори за данъците.
- Да, с още пет други маймуни. Я го забалежи някой, я не. Пък и той е политик, а не икономист. За икономиката си имат експерти.
- Не съм съгласен. Клиентът плаща, за да популяризираме лидера, а не икономистите от екипа. Той е длъжен да разбира от всичко или поне така да изглежда.
- Да, прав си – призна Янаки. – А и никак не е трудно пред публика, която не разбира от нищо, да изглежда, че ти разбираш всичко. Но настоявам за самостоятелни участия. Сутрешни блокове или в краен случай „Панорама“, макар че и там е едно чудо, ама карай, уж го гледат. Концентрирайте усилията в тази посока.
Диамант Диамандиев старателно си записваше, оплезил връхчето на езика в ъгъла на устата си. От старание дебелите му очила се запотиха.
- Какво предвиждате за вестниците и списанията? – попита Янаки.
- Стандартното. Интервюта по различни теми в няколко ежедневника и отново малко светска гледна точка – с кого излиза, за кого е женен, какъв спорт практикува, обича ли коли и мотори или пък лодки, кара ли ски, играе ли голф и тенис - такива работи... Много се четат тези вестници – побърза да добави Диамант, забелязал свъсеното лице на Янаки.
- Виж какво, Диаманте – бавно започна шефът му. – Всичко това е тъпо отбиване на номера. Такава кампания ще направи всяка жалка агенцийка. Иван Асенов не е наш клиент. Иван Асенов е наш продукт! Още повече, ние сме улеснени, защото има за какво да се хванем. Първо, Иван Асенов е антикомунист и антисъветист, тоест русофоб по новому, което автоматично го прави напредничав и демократичен. Модерен. Хората се захласват по модерността дори когато твърдят, че не я одобряват. Второ, Иван Асенов е „реализирал се в чужбина българин“ – още едно хипнотизиращо заклинание. Той е живял и работил в Италия, следователно се е доказал там, Италия го е признала, което означава, че го е признала и цяла Западна Европа. Българската политика поне от десет години не е в състояние да произведе фигура, способна да събуди достатъчно доверие. То е параграф 22. Ако фигурата е стара муцуна, тоест опитен политик с дълъг стаж и богата биография, казват: „А-а-а, знаем го ние тоя!“; ако пък е ново лице, „неопетнен“, без никаква политическа кариера зад гърба си, тогава ще кажат: „Тоя ли, бе! К’ъв е тоя? Кой го е чувал него? Новоизлюпен парашутист…“. И трето, най-важното. Иван Асенов е потомък на най-великата ни царска династия – Асеневци. Това е червената нишка в нашия разказ. За какво се е върнал той от Италия? За да влезе в политиката и да вземе властта. Има ли морално право да я иска? Да, повече от всеки друг, защото е Асеновец. Това е гръбнакът на историята, която ще разкажем на народа. Можеш да започнеш с един документален филм за фамилията Асани от остров Кефалония.[2] Да видим герба им – два лъва, крепящи амфора с цветя и царска корона отгоре. Да разкажем как са попаднали във Венеция след падането на Константинопол и как са се установили на острова. После ще проследиш един неизвестен доскоро клон на рода, който през Възраждането се установява в България...
- Ама всичко това вярно ли е? – избоботи с мечешкия си глас Бочка, едра и пълна мома с нахално лице.
Янаки мълчаливо я изгледа и тя, прочела отвращението в погледа му, се фръцна, стана и излезе от стаята.
- Дали е вярно или не – обърна се Янаки към Диамант Диамандиев – нас изобщо не ни интересува. Ние сме пиари, а не историци. За нас е достатъчно само да е донякъде правдоподобно. Имаме ли аристократичен род Асани в Италия? Имаме. От Асеневци ли произлиза този род? От Асеневци. Следователно и нашият клиент, нашият продукт Иван Асенов произлиза от Асеневци и това го прави различен от всички останали мераклии. Издига го непостижимо над „мат’риала“. Ясно ли е?
- Ясно. Не казахме само каква е връзката между Иван Асенов и Асани.
- Господин Диамандиев!...
- Ясно! Ясно! Извинявайте! Ясно!...
- Не ми викай „ясно“, ами вземи да си седнеш на задника! – всъщност Янаки Богомил беше твърде възпитан човек и именно заради това си позволяваше от време на време да използва думи като „задник“, че и по-осъдителни. – Филмът да завършва с интервю. Иван Асенов е на фона на Царевец. Разказва за родовата си история, родовата си памет, родовите си портрети и всичко останало, за което се сетите.
- Ако няма родови портрети, познавам един халтураджия, който бързо ще му нарисува – вметна Диамант Диамандиев.
- Чудесно! И не забравяйте час по час да споменавате за освобождаването на България от Асен и Петър, за разгрома на кръстоносците от Калоян и за дипломацията на Иван Асен II. Величието на България – това е нашият човек! Той е лицето на това величие! Той е по-велик от Кобургите и от обединените земеделци, взети заедно. Дано само ДПС не изкарат някой потомък на Баязид Ялдъръм!... Шегувам се – допълни Янаки, видял опулените очи на Диамант.
- Ясно – повтори той и побърза да се поправи: - Искам да кажа, че си сядаме на задниците и мислим в тази посока.
- Точно така. Особено важна е финалната сцена на филма, когато виждаме клиента, застанал пред голямата порта на Царевец, на фона на Патриаршеската църква. Това ще бъде и визията на плакатите.
В този момент в стаята се върна Бочка, но Янаки не я остави да седне на бюрото си.
- Я, госпожице Бочке, да идеш при дизайнерите и да ми донесеш разпечатката от проекта на постера.
- На Иван Асенов ли? – намусено попита Бочка, дълбоко убедена, че носенето на цветни разпечатки не влиза в длъжностната ѝ характеристика.
- Не, на Луи-Филип Крушата! Ти на кого мислиш?
Бочка се врътна с треперещи от гняв бузи и затътри тежки бутове да изпълни несправедливото и неправомерно нареждане. „Тази селянка ще ме съди някой ден“ – отбеляза наум Янаки. Когато разпечатката пристигна, показа я на Диамант.
- Ето, виж. Това въздействие трябва да постигнете и в документалния филм.
Плакатът изобразяваше Иван Асенов – лидер на най-новата партия ППМ (Партия на проспериращите и можещите), зарязал шеметна кариера в Италия, за да се върне в родината си и да рестартира политиката в името на всеобщото благо. Не можеше да се разбере колко е висок, защото беше изобразен само до кръста с поглед към обектива на камерата, сиреч отправен в очите на избирателите, но вероятно не беше по-висок от среден ръст. Зад него се очертаваше банален пейзаж, включващ Царевец със стените и църквата, който накара Янаки критично да се намръщи. Асенов беше пропорционален. Костите му бяха фини като на жокей или фехтовач. Стойката изправена, а брадичката леко вирната на границата между осъзнатото достойнство и надменността. От рекламна гледна точка всичко това беше твърде добре, защото загатваше аристократичност. „Дано само тази аристократичност не се посрещне с дюдюкане и попръжни, като всеки опит за изтънченост по тези земи“ – мрачно помисли Янаки. Най-запомняща се от лицето на Иван Асенов беше гъстата кестенява брада, грижливо подстригана и фризирана. Тя би тръгвала едва ли не от долните му клепачи, за да се шмугне в яката на ризата, ако не беше старателно засечена от двете страни.
- Много е космат горкият – каза Янаки. – Имаме негова снимка на яхта, където е гол до кръста. Строен като хрътка, космат като бобтейл. Мислех си даже дали да не го заведа на кучешки фризьор да го оформи като кралски пудел. Така хем ще го приведем в приличен вид, хем ще подчертаем владетелския му произход. Пак се шегувам...
Янаки нави цветната разпечатка и стана.
- Действайте! – бодро каза и излезе от стаята.
За да се качи на горния етаж, където беше неговият кабинет и кабинетът на личната му асистентка Олга Волпе, трябваше да мине покрай рецепцията. Там, зад два монитора и внушителен апарат с много функции, сред които и тази на телефон, надничаше вещото лице на Ружа Караджова – кралицата на долния етаж, където жужеше и клокочеше цялата рекламна агенция „Кокорас“.
[1] Молитва за изгонване на дявола в началото на Тайнството Кръщение. Не е включена в съвременния български Требник. Източник: Протоиерей Александър Шмеман, „От Вода и Дух“, ИК Омофор, превод: Пламен Сивов
[2] Навсякъде в романа данните за Асани са черпени от книгата на Иван Божилов „Фамилията на Асеневци (1186-1460) генеалогия и просопография“, второ фототипно издание, Издателство на БАН, 1994.
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.