Носталгия по варварите
Чети в библиотеката- Издател: Лексикон
- Жанрове: Художествена литература , Поезия
- Художник: Любомир Славков
- Страници: 143
„Христо Стоянов гази из моравата на българската поезия с тежки, разръфани обуща. Някому се ще там да се пристъпва само по цвички или с лачени чепици. Другиму се иска там да растат само трендафил и райграс. Е, не е така. Христо Стоянов учеше наизуст Константин Павлов, когато не го издаваха, защото го смятаха за плевел в литературната ни градина. Дори само по тази причина си струва да видим какво ни е казал в мерена реч. Има обаче и други причини – те са в свободата и в хлорофила.“ Бойко Ламбовски
Виж повече...Най-купувани
Препоръчано
Най-обсъждани
Култ към
Константин Павлов
През нощта на
девети септември с десети ноември
р
е
щ
у
развърза Константин Павлов петлите
и си пусна кит по водоемите...
Нощта му беше до колене.
До зъби – тишината.
И само тихото проскърцване на костите
показваше
местопребива/ва/нето му
зад толкова и толкова кръстосани меридиана.
Вятърът си веешe парцалките – умислено.
Петпръсти светеха звездичките – умишлено.
Понякога за разнообразие,
за разнообразие – понякога,
на някоя звездичка-гномче
ѝ поникваше еврейско пръстче,
но загрижени секирки го обрязваха старателно
по правилата на християно-мюсюлманската религия.
Представете си,
Константин Павлов дори
се появи на светличко в утробата на кита,
за да каже после, че е пушил евтини цигари...
Но когато в най-дълбокото нагазихме...
ОооооооооооооооооооооооооооооооХ,
когато в най-дълбокото нагазихме видяхме,
че звездите имат скрити пръстчета.
Всяко пръстче претендираше за средно.
Тогава.
Тогава.
Тогава.
Тогава
Константин Павлов дори –
дори и Константин Павлов –
нагази с нас във тъмнината.
Завистници
разказваха за случая
след туй из гардеробите.
– От пушене се е подпалил ангелът...
– От пушене се е подпалил дяволът...
А петима старци недоволно шушнеха
във ухото на вселената,
че видели уж –
чеужвидели –
как китът се е хранил с фосфор
наше
родно
производство.
За да докаже, че е прав
КОНСТАНТИН раз-ряза ПАВЛОВ
и
видяхме –
светлината е инстинкт за самосъхранение
през нощта на
девети септември с десети ноември
р
е
щ
у
идущата пролет...
Носталгия по варварите
По Константинос Кавафис
Какво ли чакат още стълпени по стъгдите –
та нали варварите отшумяха вчера и ги няма.
Оставиха ни даже със злато знаменца обшити
и някакво послание – обсипано със знаци.
Какво старейшината шъпне в ухото на жена си –
нали на госта той я прати ложето да стъкне.
Тя сега показва даровете – една прекрасна кана
и навикът да се съблича, щом със мъж замръкне.
Какво ли става в дъното на двора – при Монарха –
нека Бог плоди годините му, варвари – децата.
Но защо обяздва вече шута, а царицата разлайва...
И каква е тази щедрост – на просяка да хвърля
злато.
Какво ли варварите сториха и варвари ли бяха...
Мечтаем за ръцете им – със пръстени обрасли.
– Дано се върнем някога – синовете ни запяха
и тръгнаха след тях да стават варвари...
Моля, спазвайте чистотата на българския език.
Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.