Купете си тази книга. Защото тя e непретенциозна, тя е написана изящно, тя разказва истории. Да, тя разказва истории – но не остро-сюжетни, а такива за статуса на вътрешните ни състояния, за нашите мълчания и междуречия. За непримиримостта ни да търсим, когато сме отчаяни, и за отчаянието ни, когато си мислим, че сме щастливи. Героите в тези разкази носят своята история. Всеки един от тях. Те са хора с минало. По-кратко или по-далечно, актуално или “приключило”. Те не са маргинали, или хора, незнаещи че са такива. Те са мислещи, чувстващи и знаещи. И, колкото парадоксално да изглежда, точно тяхната “нормалност” ги поставя в състояние на граничност, в точката на пре-оценка и надмогване. Това е книга с разкази за надмогването на човека в човешката ситуация. Това е една човешка книга, за човеци. Не очаквайте резигнация или оптимизъм. Нещата са такива, каквито са. Но не безсмислени, ненужно станали и ставащи. Те пораждат действие, следващата крачка. Да, няма оптимизъм, но има бъдеще. Надмогване. Което, само по себе си, е надежда. Още нещо за стила на Ина Иванова. Лек, четивен, елегантен и прецизен. Стил, който не тормози читателя с експерименталност, и същевременно е адекватен на разказаната история. Разбира се, това е книга за любовта. Но тук любовта не е лакмус, не е фон, не е повод да се разкаже ЗА нея, тя Е самата (ни) същност. Дори с липсата й, дори с празнотата (в нас), когато я няма. Голяма е опасността при подобни теми да се залитне в сантимент. Много автори от страх предпочитат да избягат в цинизъм или прекомерна отстраненост. В “Името на неделята” не е така. Защо? Не знам, може би е въпрос на майсторство, на творческа зрялост. Един от възможните отговори е: защото авторът не вменява на героите си “чувства”, той описва техния свят, той разказва. С дълбока психологическа достоверност. В момента има достатъчно книги от български автори, които си струва да бъдат купени. И още повече, които не си струва. Купете си тази книга, ако не харесвате съвременна българска проза. Купете си тази книга, ако харесвате съвременна българска проза. Ще останете очаровани! Георги Милев Виж повече...