Есенни дни
Докладвай

Есенни дни

Антон Тодоров Страшимиров, български писател и общественик, е роден на 15.06. 1872 г. във Варна в семейството на зидар, преселник от Разложко. Баща му умира, когато е на 7 години, майка му се омъжва повторно и бъдещият писател расте при чичо си. На 13 г. скита из Добруджа, слугува в кръчми и кафенета, работи по тютюневи ниви и като словослагател, книговезец, бояджия. Учи V (дн. IX) клас в Разград, след това в Земеделското училище в Садово, което скоро напуска. През 1890-1894 е начален учител из различни села във Варненско и Бургаско. Развива активна просветна дейност, редактира в. „Глас от Исток” (Бургас), издава позиви към учителите, пише социалистически статии. През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария, слуша лекции по литература и география. Гимназиален учител във Видин (1898-1899). Заедно с д-р 3. Димитров, д-р Н. Петков и В. П. Гочев редактира литературното научнопопулярно сп. „Праг” (Видин). Учител в Педагогическото училище в Казанлък (1899-1900); уволнен от педагогическото училище заради спречкване с кмета със забрана да учителства във всички училища в страната. Четник в четата на Яне Сандански. Редник в Балканската война, военен кореспондент през Междусъюзническата и Първата световна война е - сътрудничи на в. „Военни известия” и сп. „Отечество”. Редактира сп. „Наши дни” (1921) и „Българска общодостъпна библиотека” (1922-1923). След Септемврийското въстание (1923) обнародва знаменития си позив „Клаха народа, както и турчин не го е клал”. Основава помощен комитет за подпомагане на сираците. Дейно сътрудничи на сп. „Пламък” на Гео Милев, в. „Звезда” и в. „Новини”. Сътрудничи на списанията „Ден”, „Мисъл”, „Българска сбирка”, „Ново време”, „Социалист”, „Летописи”, „Просвета”, „Демократически преглед”, на вестниците „Развигор”, „Литературен глас” и др. Автор на „Змей”, „Кръстопът” (повести), романите „Есенни дни”, „Смутно време”, „Вихър. С шопите към Цариград”, „Хоро”, „Роби” (недовършен), пиесите „Сватба в Болярово” (1900), „Вампир”, „Мрак”, „Свекърва”, „Къща”, „Пред Влахернските врата”, „Прилепски светци”, „Отвъд”, „Ревека”, „Към слънцето” („Отрешени”), „Свети Иван Рилски”, „Над безкръстни гробове”. Освен на разкази, повести, романи и публицистика, пътеписи, литературни студии и статии, е и автор на народоведски проучвания, събрани в книгата „Нашият народ” (1923). Произведенията му са превеждани на полски, руски, сръбски, унгарски, чешки и др. езици. Умира на 07.12.1937 г. във Виена.

Виж повече...
Откъс В желани

Станете член на единствената в България електронна библиотека с авторски права. Срещу месечен абонамент от 9.99 лв. вие може да четете всяка една книга, качена в нея. Първите 30 дни са ви безплатни. Може да четете от всякакво устройство онлайн, нявсякъде и по всяко време.

С всеки абонамент вие лично подпомагате българските автори и българската литература.

Приятно четене!

Абонирайте се за библиотеката

Най-купувани

Най-обсъждани