ПЪРВА ГЛАВА

I

Капитан Мирослав Спасов се прибра вкъщи малко след десет и утоли глада си с вече изстиналата вечеря. Евгения още гледаше телевизия. Докато си пускаше хладък душ, жена му извади нови чаршафи, скри му пижамата, но когато привърши своя тоалет съпругът ѝ вече спеше. Последното, което Мирослав успя да стори - нави будилника.

Евгения прегледа с досада някакво списание, намаза лицето си с крем и загаси лампата. Когато се унесе телефонът иззвъня.

Копнеещ за покой и проклинащ улеснението на двадесетия век, което повече му досаждаше, отколкото го радваше с желани обаждания, Мирослав скочи. Отиде в антрето до „комуникационния кът“ - така наричаха металната поставка край огледалото, далече от фотьойлите и столовете. Прави не бяха разточителни в разговорите. В подобен късен час не му се приближаваше до телефонния апарат. Страхуваше се да не го търсят от управлението. За да го безпокоят по това време причините можеха да бъдат няколко: спешно повикване в службата, опит да го омилостивят, да го сплашат, дори да го шантажират, или обичайната за нашите линии грешка.

Надявайки се на последния вариант Спасов вдигна слушалката. Изненада се. Търсеше го председателят на Републиканската футболно-съдийска колегия. Стоян Дойчев настоя следващия ден да се видят, за да обсъдят нещо много важно. Програмата на капитана беше доста претрупана: трябваше да приключи делото по убийството на Катя Янева, като преди това искаше да разговаря с директора на обединението и двама свидетели; в мебелната къща му бяха запазили обзавеждане за детската стая; имаше ходене и до диспансера... Как ли ще успее да вмести тази среща между всичките си ангажименти?

Телефонният звън събуди Евгения и тя с негодувание започна да мърмори. Мирослав я целуна. Нощният крем не бе приятен нито на пипане, нито на вкус, но не се дръпна отвратен. Беше му жал. През последните няколко години, особено след като почти професионално се свърза с футбола, съпругата му непрекъснато витаеше в мъглявините на неговите отсъствия. Беше лекарка - в болницата се престараваше, проблеми с придвижването, тежестта на пазаруването, вкъщи домакинската работа нямаше край - така се изтощаваше. Добре че имаше две любими страсти: телевизия и четене. В плен на самотата, Евгения поглъщаше по стотина страници на ден от най-различни книги... Ласката я успокои.

На другата сутрин Мирослав се събуди много рано, с натежала глава. Кафетата и мислите бяха направили съня му накъсан. Отвори очи и зарея невиждащ поглед в млечния тюл на прозореца. По стените танцуваха бледи сенки. Гипсовият таван изсветляваше. До него съпругата му все още спеше. Едва доловимо дихание издаваше присъствието ѝ. Понякога околната тишина го смущаваше. Навеждаше се над Евгения, страхуваше се, че я е загубил завинаги. Въпреки това не я будеше. По този начин имаше възможност да остане по-дълго насаме със себе си.

В корема му нещо стържеше. Познаваше този глад, който го обземаше в началото на всеки напрегнат ден, когато не обличаше спортен екип за тренировъчен крос, а прибягваше до услугите на личния си автомобил. Живееше върху опънато въже. Как успяваше да запази равновесие само той си знаеше. При последната диспансеризация, след прегледа и изследванията, лекарите установиха повишена киселинност на кръвта, което подсказваше, че е предразположен към язва. Препоръчаха му по-малко тревоги. Футболното съдийство и следователската работа бяха противопоказни, но можеше ли Да се изолира в кувьоз от света?

В далечината удари камбаната на „Александър Невски“, време бе да става. Отметна чаршафа, приседна. Сляпо зашари с крака по пода. Чехлите му ги нямаше. Започна да ги търси по най-невероятни места, за да ги открие там, където ги бе оставил - под нощното шкафче. Стъпваше почти безшумно, без излишни движения. Този навик придоби в съдийството, беше го доразвил благодарение на придирчивостта и строгостта на най-опитните квалификатори - довчерашни арбитри, за да го усъвършенства по потайните кътчета, където му се случваше да дебне. Въпреки това съпругата му го усети.

- Щръклица ли имаш?

Излезе на балкона без да отговори. Небето беше ясно и лазурно. Това предвещаваше безкраен ден.

Отиде в кухнята, включи газта и сложи върху пламъчето медното джезве. Докато мислено подреждаше най-неотложните задачи, механично отряза филия хляб, намаза я с дебел пласт масло. После размисли - направи си сандвич с майонеза и салам. Изпи чаша много силно кафе.

През това време жена му стана. Чу го как бръкна в шкафчето за обувки и извади половинките си. Водата в тоалетната изгромоля, но той не дочака Евгения, широко отвори външната врата и се спусна по стълбите, без да каже „Добро утро и приятна работа!“ Спасов знаеше: делниците в „Пирогов“ не са приятни. Нещо в бързането му наподобяваше бягство, при това моторизирано. Двигателят на колата изръмжа. Скоро тротоарната тишина бе възстановена.